От 17 август 2015 г. влиза в сила т.нар. Регламент 650. В него се посочва в детайли редът на онаследяване на граждани на Европейския съюз, които са живели и работили в друга държава от общността. Датата може да се струва за някои далечна, но част от процеса по наследяване на недвижими имоти вече се прилага, за да улесни новата процедура след средата на август догодина. С детайли от новите норми бяха запознати и българските нотариуси на специален семинар организиран от Нотариалната камара на Република България и Институтът за научни изследвания за Европейският Нотариат (I.R.E.N.E). Като лектори на него участие взеха специалисти от Германия, Франция, Швейцария, Гърция и Русия.
Основната промяна касае както български граждани, които живеят в страна членка на ЕС, така и граждани на други страни членки, които живеят у нас. Основната промяна за нашите сънародници зад граница е, че след 17 август 2015 г. техните наследници няма да се определят по българското законодателство, а по това на държавата, в която е постоянно пребивавал и починал българинът, който има недвижими имоти в родината си. Единственият начин да се изпълни точната воля на починалия е като приживе той остави завещание, в което изрично уточнява дали имуществото, с което разполага да се наследява по правото на държавата, в която живее или по правото на държавата, чийто гражданин е.
Въпросът с наследяването на имот в друга държава засяга близо 450 000 души. Това е броят на хората, които имат жилище или къща и в друга държава от ЕС. Общата стойност на имотите, които са под този режим към днешните пазарни цени на недвижимостите, възлиза на около 120 млрд. EUR. От наша страна близо 1 500 000 българи живеят зад граница, като преобладаващата част са в държави от Европейския съюз. Какви ще са последствията от прилагането на чуждото законодателство върху българския имотен пазар е въпрос, на който едва ли някой ще се наеме да отговори. Но нека видим някои особености на Регламент 650.
Какво става със завещанията, издадени преди 17 август 2015 г.
„В Регламента ясно е казано, че завещанията съставени преди тази дата остават приложими с особеността, че има възможност за избор на приложимо право – или националното право, или това, което е в държавата, в която е съставено завещанието. Тези завещания остават действителни и няма нужда да се издават отново след 17 август догодина”, казва Микаел Бекер, нотариус в Дрезден, почетен председател на Института за научни изследвания на Европейския нотариат.
Друг важен момент, който трябва да се има предвид, е формата на завещанията. Логически би следвало след влизане на промяната формата да е унифицирана. „Тя обаче остава същата, както и досега за всяка отделна държава”, пояснява Бекер. Всички сделки и договори между живи лица не се подчиняват на Регламента за наследяване и остават от компетентността на националното право.
Кое местопребиваване е „обичайно”
Дефиницията на термина „обичайно пребиваване” е сред основните задачи, които трябва да се реши преди август 2015-а. „Вероятно европейския съд ще се произнесе, за да се уточни какви са границите и какво влиза в този термин. Това е технически термин, който произтича директно от Регламента и е необходимо обяснение на европейското право. Все пак има някои обяснения. Едно от тях е, че става дума за тясна и стабилна връзка на наследодателят с държавата, в която е живял преди смъртта си”, коментира Бекер.
Какво става обаче в случаите, когато половината от годината даден човек или семейство живеят в родината си, а останалите 6 месеца са в друга държава? В случая Регламентът очаква от съда и нотариуса да определят кое е приложимото право и да очертаят всички последици. Не е достатъчно дадено лице да има апартамент в Малта, да живее там и умре там, и затова да се приложи малтийското право. Трябва да се съберат всички факти, подробности и те да участват при преценката, за да има възможност съдът и страните да поверят дали наистина е налице тази тясна връзка, за която се говори в Регламента.
Ако например българка, която не е семейна и не е омъжена, работи в Залцбург като сервитьорка, но семейството и е от Пловдив, където тя се връща всяка година за по един месец на почивка и има имот, то приложимото право ще е Българското, независимо, че въпросното лице живее 11 месеца в Австрия.
Най-трудният начин да се определи обичайното местопребиваване, е ако последните пет години от живота си лицето е живяло на яхта. Тогава се прибягва до свързване на лицето с неговото гражданство или имущество.
Наследодателят сам може да определи кой закон да се прилага
Това става като го упомене изрично в завещанието си. Може да го направи и преди 17 август 2015 г. Наследодателят може да избере право, различно от това на обичайното му пребиваване, т.е. да избере националното си право. Хората, които имат повече от едно гражданство, съответно имат избор между няколко различни правни системи.
Европейско удостоверение за наследство
Това удостоверение няма да замени националното удостоверение за наследници, предвидено в нашето национално право. Също така то не е единственият начин да се определи кой ще бъде наследник. Приложими са и националните норми, които още съществуват, тъй като има нещо като своеобразна конкуренция между доказателствата в националното право и удостоверението. Ако наследникът разполага с удостоверение (има 6-месечна валидност) и ако продаде недвижимия имот на базата на това удостоверение, то третото лице, на което продава имота може да е сигурен, че е купил от истинския собственик. Дори след това да се окаже, че въпросното удостоверение е било недействително, купувачът ще запази своята собственост. Затова е важно нотариусите да си изработят стратегия какви средства за доказателства ще използват в ежедневната си работа.
